Споделям Ви, хигиенните навици, които изградих за бебе Владимир.

• Къпането – доста често ми задават въпроса: “Ама ти още ли го къпеш всеки ден?”. Да! И не само, че го къпя всеки ден, но и подмивам дупето и интимните части след всяко изхождане по голяма нужда. Също така и всяка сутрин. Това за мен е важно. Памперсите задържат нечистотиите долепени до бебешката кожа 24 часа на ден. Измивайки го всеки път поддържам зоната чиста и здрава. Къпането е приятно за Владимир и той много се радва, когато дойде време за него. Топлата вана го отпуска и му помага да заспи по-лесно. След къпане се старая да му направя масаж докато му нанасям хидратиращо мляко за тяло.

Правилото, което следвам при къпане е: Започвам къпането от измиване на лицето и завършвам с дупето. От най-чистата към най-мръсната зона!

• Миене на ръцете – Въпреки че Влади е само на 10 месеца, се старая да му изградя навик да си мие ръцете. Мия му ръчичките задължително преди и след всяко хранене, след разходка и периодично през деня понеже играе предимно на пода и пипа и бърка където може Чисти ръце – здраво бебе!
• Смяна на пелената – въпреки упреците, които съм получавала още от родилното, че няма нужда да сменям памперса след всяко ядене, аз го правя. И не само. Още от първите дни се старая детето ми да е сухо и да не стои дълго в собствените си нечистотии. Сменям го веднага щом се изака и след всяко ядене и преди сън. И защо не. Всеки иска да е чист и свеж през деня! Нима бебето не го заслужава? Почиствам първо с мокра кърпичка и след това според ситуацията или измивам с вода или с почистващ продукт за под пелената без измиване. Не мажа с крем против подсичане след всяка смяна, а само след баня /никога не се е подсичал/.
• Очи, уши и нос – Всяка сутрин мия очичките на Владимир с вода, също и всяка вечер по време на къпане. През деня ако се наложи също го правя. Почиствам всеки ден с физиологичен разтвор, особено когато видя, че има гурелче или секрет. Използвам отделен стерилен тампон за всяко оченце. Ушичките ги  почиствам всеки ден след баня, но не бъркам навътре. Нослето не го почиствам всеки ден, по препоръка на педиатъра. Ако има секрет почиствам с клечка за уши напоена с физиологичен разтвор.
• Пъпчето /при новородени/ – Неонатолозите препоръчват в първата седмица, преди да е изсъхнал пъпният остатък мястото да се обработва със спирт 90 градуса, а след като падне и трябва само да се почиства раната докато спре да секретира може да бъде и с по-нисък градус – 70.

Процедурата по почистването на пъпа я извършвах 2 пъти на ден, а при всяка смяна на памперса пристягах кончето.

• Ноктите – По препоръка на неонатолозите в родилното отделение изчаках около месец преди да започна да режа ноктите на Влади. Той се роди с дълги нокти и още щом ми го дадоха се надра по личицето. Когато редовно започнах да режа ноктите го правех 2 пъти седмично. Но от 5 месец насам ги режа през ден, понеже винаги успява да си ги начупи

Всеки родител сам избира кои хигиенни съвети да следва, колко пъти да къпе детето си и кога да му сменя памперса! Важното е Вие и детето да се чувствате добре, пък хората каквото искат да говорят!

The post Хигиена на бебето. appeared first on Mommy's Secret World.

Искам да Ви разкажа една история, която за мен беше много стресираща и болезнена, но смятам че е полезно да я споделя!

Както всяка майка, така и аз, искам най-доброто за детето си. Никога не съм се притеснявала, че Владимир може да има някакви проблеми в развитието си. Напротив! Той от самото начало се развива доста бързо за крехката си възраст. До скоро беше на горната граница в нормите за височина и килограми. Започна да се обръща свободно от позиция по гръб в позиция по корем и обратно още на два месеца. Започна да застава в позиция за лазене на четири крака в края на пети месец. Пролази сам и започна да се изправя по мебелите. И всичко това без да го учим или караме да прави каквото и да било.

Вярвам, че всяко дете следва свой собствен темп в живота. Не бива да бъде насилвано да прави нещо, което не му е приятно, само и само да се впише в стандарта. За мен е важно Влади да прави това, което му доставя удоволствие и да се развива в посоката, в която иска.

Всичко беше перфектно, докато един ден не чух думите “Той все още ли не дава боц?”, “Маха ли за чао?” или “Влади ми се струва доста разсеян. Много деца когато пораснат си остават същите.” Тези слова се загнездиха в съзнанието и сърцето ми, и незнайно защо не ми даваха мира дълго време…

Нима му имаше нещо на моето момче? Защо не съм забелязала, че “нещо не е наред”? Лоша майка ли съм?

Не споделих с никого. Беше ми много тежко. Несъзнателно пристъпих основния си принцип на възпитание – да следя интересите на Влади и да ги насърчавам, без да му давам наклон в живота. Вманиачих се в това да го науча на бебешки “номера” – като да маха за чао, да дава боц и всички други игри, които според мен радват повече възрастните, отколкото самото дете.

И така започнах във всеки един удобен момент  да го “обучавам”, което видимо не му допадна и не ми обръщаше никакво внимание. Това още повече ме напрегна и ме накара да се чувствам зле.

След седмица нямахме никакъв напредък. Какво се случваше? Нима не съм способна да науча детето си на елементарни неща? Толкова ли бях некадърна?…

Реших да споделя със съпруга си. Той ми каза, че няма нищо тревожно и просто на Владимир не са му интересни такъв вид игри. Той предпочита физическите занимания – да лази, да се катери, да играем на гоненица. И наистина Влади е доста активно дете. Никога не спира, дори и насън се изправя да лази.

Но за обърканата ми глава това не беше достатъчно основание, за да ме разубеди. Започнах да търся нови начини да привлека вниманието на детето. Но след няколко дни пак нищо. Тревогата ми стана все по-силна и така се реших да споделя с наши много близки приятели. Те също бяха на мнение, че излишно се тревожа и няма нищо притеснително в това, Влади да не подражава на всички тези бебешки игри.

Замисляйки се над думите им си дадох сметка, че съм стигнала твърде далеч. Потъпках принципите си за възпитание. Опитах се да променя детето си, за да се впише в стандарта. И защо?… Та ние кучето си не дресирахме така, както аз се стремях да “обуча” Владимир…

Почувствах се ужасно. Бях загубила реална преценка, за това кое е добре за детето ми. Подтикната от думите на човек, който дори не ми е близък или компетентен по въпроса за детското развитие. Та аз никога не съм обръщала внимание на хорските думи, защо го направих сега?  

Това бяха най-тежките две седмици в живота ми откакто имам дете. Какво ме накара да се държа така? Дали страхът, че не правя достатъчно за детето си или притесненията дали се справям добре като родител? Така и не разбрах. Но си обещах, че никога повече няма да пренебрегвам принципите и детето си!!! Всяко дете е различно и се развива строго индивидуално!

Отново се върнахме в ритъма на старото си ежедневие – игри по цял ден. И да все още поощрявам Владимир да маха за чао, но не се отчайвам ако не го направи!

Все пак нищо не става насила!

Две седмици по-късно Влади сам започна да дава боц, без никакво настояване от моя страна!

The post Лоша майка ли съм?! appeared first on Mommy's Secret World.

Считам за редно, като първа статия в блога, да опиша майчинството през моите очи.

Както всички знаем не е лесно да си майка. Няма значение дали е първо, второ или трето детенце, всяко едно е различно и има различни нужди във всеки един етап от развитието си. Това е и причината да не робувам на старите повели и обичай за отглеждане на деца, но и да не следвам сляпо новите тенденции. Спазвам свои собствени принципи на възпитание спрямо това, кое допада на мен и съпруга ми и би се отразило най – добре на детето ни.

Владимир е първото ми детенце и като всяка жена бях развълнувана и притеснена – дали ще се справя като майка. Започнах да чета всевъзможни блогове, статии и публикации свързани, с отглеждането и възпитанието на деца. Ходих редовно на училище за бременни. И въпреки всичко което изчетох и научих, преди Влади да се появи на бял свят, щом го прегърнах всичко от се изпари от главата ми. И сега какво? Оставиха ми голото бебенце в ръцете и ми казаха “От тук нататък се справяй сама, то няма на кого другиго да разчита освен на теб – неговата майка!”

Тези думи ме накараха да се стегна и да се освободя от чувството на страх и несигурност, дали ще се справя с удовлетворяването на нуждите на детето си. Започнах да се вслушвам в сигналите, които ми даваше Владимир и нещата започнаха малко по малко да се нареждат. Ден след ден връзката помежду ни ставаше все по-силна и страхът в мен изчезваше. Така започна най – щурото и вълнуващо приключение в моя живот наречено Владимир!

Не съм прекарвала и ден без него вече 9 месеца. Всеки ден, откакто сме заедно, е изпълнен с много разнообразни и силни емоции. Кара ме да се смея от щастие, да плача от радост и  да обичам до полуда. Светът ми се преобърна за миг. Това мъничко човече, събиращо се в двете ми ръце, се превърна в смисъла на живота ми.

За мен майчинството е силата да се бориш със света и самата себе си, в името на детето си. Да, както всички майки, така и аз имам големи планове за бъдещето на детето си, но искам то само да ми покаже от какво се вълнува и какво го влече. Уважавам и приемам интересите му още от бебе и не се опитвам да му налагам неща, които трябва да може да прави по стандарт. Както казах и в началото всяко дете е различно и няма нужда да бъде насилвано да прави каквото и да било.

Да си майка е едновременно и най-голямото щастие, но и най-голямата отговорност. Защото тук вече не става дума, само за мен и моите интереси, а за нещо много по-ценно и смислено, а именно породилия се нов живот. Майчинството е безкрайна въртележка от радости, тревоги и терзания, които те следват през целият път на възпитанието и изграждането на личността на малкото вързопче в ръцете ти. А резултатът се вижда чак на самия край.

Истината е, че никога не си подготвена, за това което предстои, колкото и да си уж наясно, колкото и да си чела, реалността винаги надхвърля очакванията ти и ти поставя нови върхове за покоряване.

The post Майчинството през моите очи! appeared first on Mommy's Secret World.